Детската памет

Човешката памет е способна да съхранява огромни количества информация. А детската памет е практически безгранична, не случайно в най-ранните си години човекът усвоява с лекота няколко езика едновременно. Учени са изследвали как се формират възприятията у детето и как се развива паметта му.

В този период най-значимата и активна памет се оказва двигателната. Мъничето запомня различни движения и действия. Въпреки че те все още не са усъвършенствани и автоматизирани, то се старае да ги повтаря в подходящите ситуации и да имитира възрастните. Ако пък спре да повтаря определено движение, след време се оказва, че то е забравено.

Мъничетата поемат и запомнят всичко от обкръжението, всичко свързано с непосредствената действителност, което им е необходимо, интересно, всичко предизвикващо силни емоции и реакции. Според изследванията, детето запомня по-лесно предимно събития или реакции с отрицателен заряд, на второ място с положителен заряд и на трето с неутрален.

На три годинки, до около петата, въображението е тясно преплетено с паметта. В съзнанието на детето често се смесват детайли от действителността и измислени сюжети, неща които то само е изградило като фантазии и представи. Освен това, детето винаги е убедено в реалността на въображаемите събития и елементи.

Около третата годинка е и идеалното време за въвеждане на нов език.

В ранната доучилищна възраст се изгражда така наречената словесна памет, която след това се слива с мисловната. По тази причина специалистите съветват да се започне ранното езиково обучение на децата. Най-лесният вариант е ако мама или тате се справят перфектно с чужд език да го говорят постоянно на детето. Обучението в случая ще е над 70% съставено от думи и изречения, а граматиката ще навлиза неусетно покрай тях. В тази възраст децата могат не само да възприемат новата информация, но и да я възпроизвеждат. В началото може да не виждаш какъвто и да е резултат, но е гарантирано, че след време (при всяко дете е различно) мъничето ще възпроизвежда чутото, при това много повече, отколкото си очаквала.

Децата между три и пет години имат характерни смътни спомени, реминисценции.

Това е характерно за тази възраст, когато веднага след конкретното събитие детето може да не си спомня нищо, но на следващия ден или по-нататък може да даде подробно описание за почуда на родителите. Това се дължи до някъде на факта, че често информацията се оказва твърде много по обем и сложност за детето и нервните клетки не могат да се справят веднага и в цялост, нужно им е време, за да обработят и подредят данните.

Постепенно около четвъртата и петата година започва да се оформя дългосрочната памет.

Тогава съзряват отговарящите за това области в мозъка. Най-често първите спомени на възрастните от детството са именно от този период. Обикновено са все факти, натоварени с отрицателни емоции – падания, удари, рани, ухапвания от животни или друг важен катаклизъм за детския свят.

Мъничето може да запомни всичко, стига да е свързано с вече познати му понятия и факти. Понякога запаметяването и възпроизвеждането е свързано с асоциации с обкръжаващата среда. Например детето може да рецитира стихчето идеално у дома, но на гости, в чужда среда то сякаш се е изпарило от главата му.

Мозъкът на детето е в състояние да запомни всичко, което му се стори необичайно.

Това свойство на паметта е известно като ефект на Ресторф. Един от аспектите му е ефектът на първия път, тоест детето запомня най-добре даден факт при първата му проява в живота му. Първи полет със самолет, първите дни в детската градина. По тази причина по-късно възрастните помнят по-добре събитията от детството си, отколкото от зрелите им години.

Детето се учи добре по пътя на повторението. Децата до около четири годишна възраст се нуждаят постоянно от това. Само чрез повторения и кратки и ясни обяснения детето фиксира и запаметява по-трайно дадена информация.

Игровият метод на учене е най-лесният и приятен начин за подаване на важна информация. Изкуствата също помагат в съществена степен. Когато нещо се онагледи чрез музика, рисунка или форма от пластелин – детето възприема това много лесно и естествено.

Автор: Карина Хачадурян